Ние сме с Вас, за да направим Вашият бизнес


по-чист, по-безопасен и по-ефективен!

Принципи


Основополагащ в съвременната теория и практика на осигуряването на безопасност и здраве при работа е принципът на превантивността. С други думи, рисковете да се премах­ват изпреварващо, превантивно още преди да са причинили увреждания на рабо­тещите или на потребителите.

Пускането на опасна продукция на пазара може да доведе до ка­тастрофални последици за производителя, работниците и многобройните потре­бители. Това наложи ранното предвиждане на мерки за безопасност.

Йерархията на мерките за безопасност и здраве при работа в зависимост от тяхната ефективност е друг важен принцип, заложен в европейското и нашето законодателство. Съгласно този принцип, работодателят е задължен да осигури възможното най-високо ниво на ефективност на мерките за защита. Най-висо­ко ниво на безопасност и здраве на работните места се постига, когато е възмож­но да се прилагат такива мерки или методи, че да се избегнат или отстранят всич­ки опасности, пораждащи рискове. Това са т.н. съоръжения или технологии с при­съща безопасност като автоматизирани системи, дистанционно управление на про­цесите и др.

Останалите йерархични нива на ефективност на мерките за безопасност и здраве изискват оценка на риска, който не може да бъде избегнат или отстранен и на тази основа да се предвидят съответни мерки за защита.

Това са мерките за обезопасяване на работното обо­рудване, технологията и устройството на работното място. Те са свързани с:

  • прилагане с предимство на средствата за колективна защита срещу рисковете,  създавани при работа;
  • борба с риска там, където възниква;
  • приспособяване на работата към индивидуалните физически и психо-физиологични характеристики на човека;
  • прилагане на последните достижения на техническия прогрес;
  • заместване на опасни материали, вещества, оборудване, организация на труда и производството с безопасни или с по-малко опасни.

И на третото ниво по ефективност на защитата на работещите е използването на:

  • мерки за регламентирано поведение на работещите и стриктно спазване на процедурите за изпълнение на работата по безопасен начин;
  • лични предпазни средства, защитно облекло и обувки;
  • знаци и сигнали за безопасност.

Добра възможност за повишаване ефективността на мерките за безопас­ност и здраве осигурява прилагането на принципа за интегрирането им с дейнос­тите за предотвратяване на промишлени аварии, за опазване на околната среда и за повишаване качеството на продукцията.

На фир­мено равнище тези дейности  се управляват координирано тъй като:

  • мерките за защита имат един и същ обект на приложение – елементите на производствената система, която сама по себе си е интегриращ фактор;
  • методологичната основа за управление на безопасността и здравето при работа е една и съща с тази за управление на качеството и околната среда.

От друга страна, принципа за интегриран подход е заложен в Закона за здра­вословни и безопасни условия на труд и в правилниците по техническа безопас­ност.

През последните години, под влиянието на международните стандарти за уп­равление на качеството, се разви и т.н. тотално управление на безопасността. То включва освен споменатите по-горе подсистеми и защитата от финансови рискове.

Водещата отговорност на работодателя за осигуряването на безопасност и здраве при работа е друг основополагащ принцип на законодателството на Ев­ропейския съюз. Тя е регламентирана в Директива 89/391/ ЕИО и уредена с разпо­редбите на нашия Закон за здравословни и безопасни условия на труд.

Директивата постановява: „Работодателите от всички държави-членки но­сят отговорността и задължението за подобрения в областта на безопасността и здравето на работниците на своята територия”. И още „недопускане дейността по безопасност и здраве при работа да бъде подчинена на чисто икономически съоб­ражения и на тази основа да бъде пренебрегвана“.

Друг важен принцип е информирането, консултирането и съгласуването на действията по осигуряването на безопасност и здраве при работа с работещите или техните представители.

Договореностите в областта на безопасността и здравето при работа са важ­на и съществена част от съвременните индустриални отношения.

На ниво предприятие сътрудничеството е необходимо да бъде осъществява­но по цялата верига от идентифицирането на опасностите, оценяването на риска, обучението, инструктажа, консултирането и информираността на работниците до разработването на мерките за безопасност и тяхното въвеждане и поддържане.

Мерките, които работодателят е задължен да предприеме, имат решаващо значение, но без осъзнатото и убедено участие на работещите резултатите са обречени. Не случайно водещите фирми се стремят към постигане на т.н. култура на безопас­ност на персонала, което е съвкупност от приложени високоефективни мерки за безопасност и здраве, плюс висока квалификация и изградено осъзнато поведение на работещите да спазват правилата и изискванията за безопасност. Работодателят е длъжен да познава и прилага принципа на „разумната достатъчност – при осигуряването на безопасност и здраве, който предлага големи възмож­ности на работодателя за оптимизиране на разходите. Принципът озна­чава „толкова ниско, колкото е разумно постижимо” при определяне на необхо­димите мерки за безопасност и здраве при работа. Този принцип в неявен вид изразява схващането, че оптимизацията на безопасността зависи от социалните и икономическите фактори. Той се базира на следните предпоставки:

  • нулев риск не съществува, всяка човешка дейност е свързана с някакви рискове;

На практика прин­ципът намира най-добро приложение при технико-икономическата обосновка на проектните решения. Този подход позволява на работодателя да бъде по-гъвкав при прилагането на мерките за безопасност и здраве, а също така:

  • да развие политиката на фирмата на принципа на непрекъснатото подобря­ване на безопасността и здравето;
  • да обоснове, на дадения етап от развитието на организацията, прилагането на по-ниските нива на защита.

Работодателят според закона е длъжен да осигурява трудово-медицинско обслужване на работещите, което е друг принцип на европейското и наше законодателство. В случая става дума не за лечение на работе­щите, а по-скоро за „лечение на работните места” и създаване на умения, навици и култура у работниците да опазват своето здраве и безопасност.